Забележителности

Етнографски музей „Дунавски риболов и лодкостроене“

Музеят е открит през 1974 г. и е единствен в страните по поречието на река

Дунав. Създаден е, за да съхрани:

Неслучайно музеят се намира в Тутракан, защото риболовът е

основен поминък на населението в този край от древността до днес. В края

на ХІХ и началото на ХХ век градът се утвърждава като център на дунавския риболов.

Мемориалният комплекс „Военна гробница – 1916 г.“ в с. Шуменци е сред Стоте национални туристически обекта.

През Междусъюзническата война Румъния напада България и Южна Добруджа е

включена в пределите на Кралство Румъния. България отвоюва своите територии

по време на Първата световна война през 1916 г. в Тутраканската битка. В

сражението умират 8000 войници, от които 1764 български. В мемориала са

положени костите на български, румънски и други войници, изградена е и църква.

Природонаучният музей при биосферен резерват „Сребърна“ е с експозиция от препарирани обитатели на резервата.

От музея могат да се наблюдават птиците в резервата. Поставена е видеокамера над

блатото, където гнездят пеликаните, и чрез видеовръзка картината и звуците се

предават на екран в музея. Около резервата е направена екопътека, като на известно

разстояние по нея са построени беседки за отмора и наблюдателни площадки, откъдето могат да се наблюдават птиците.

Регионалният исторически музей в Силистра съхранява историята на града и региона от древността до съвремието.

В него са изложени уникални паметници на римската и средновековната българска култура, които имат както

национално, така и световно значение.Той има археологическа и етнографска експозиция.

Сградата на музея е построена между 1923 – 1924 г. като клон на Румънската национална банка в града, който по това време е завладян от Румъния.

От 1990 г. в нея се помещава Археологическата експозиция на Историческия музей.

Пантеонът на възрожденците е национален паметник-костница, намиращ се в град Русе.

Изграден е по проект на архитект Никола Николов и е открит на 28 февруари 1978 г. В него са погребани 39-има известни българи,

сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др.

Почетени са 453 души – участници в Ботевата чета, Червеноводската въстаническа чета, Априлското въстание и опълченци, чиито имена са изписани

във вътрешността. В средата под позлатения купол е горял вечен огън, който е загасен след падането на режима на Тодор Живков.

За построяването на Пантеона през 1977 г. е съборена църквата „Вси светии“ в старото русенско гробище. След широка дискусия през 2001 г. Пантеонът е

„християнизиран“ с поставяне на кръст върху купола му, и е открит параклисът „Св. Паисий Хилендарски“, както и музейна експозиция.